Жълтата кърпа се е превърнала в един от емблематичните елементи, свързвани с традиционната добруджанска женска носия, и носи в себе си топлите златни цветове на полето.
Добруджанското пеене има свой характерен вокален облик, отличаващ се с изразителна орнаментика, мека атака на тона, полуприкрито звукоизвличане и естествено, ситно вибрато. При женското пеене често се среща и висок регистър със закрити гласни. За мен именно това ситно вибрато и плавното движение на орнаментиката напомнят трептящата лятна мараня над полята, когато сякаш самият въздух вибрира от топлината. Тази връзка между гласа и пейзажа е част от онова, което ме привлича в музикалната традиция на Добруджа и е част от по-широкото вдъхновение зад „Градила мома“.