Произход на Българския Фолклор

Kak възникват българските народни песни?

Българските народни песни възникват като вътрешна потребност на създателите им да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпяти в тъжни или радостни дни – на големи празници, по време на работа, по време на веселба, както и в тежки и трудни периоди от живота на българина, където са служили за събуждане и закрепване на националното самосъзнание. В българските народни песни, създадени преди много векове, се отразяват важни исторически събития, съдържат се елементи от народната митология, религия, вярвания и легенди. Фолклорът е бил и е като огледало на живота на българите във всеки един период от тяхното съществуване. 

Какви са мненията на българските музиковеди и фолклористи?

За да отговорим на този въпрос, нека навлезем, за кратко, в историята, за да можем по - добре да вникнем в произхода на българския фолклор и да разберем защо песните звучат по начина, по който звучат днес. 

В книгата си “Българска народна музика”, изтъкнатият български музиковед, фолклорист и композитор акад. Николай Кауфман (1925 - 2018), разказва за най - ранните известни днес обитатели на Балканите и по - конкретно на България - трако-илирийските племена. За тяхната музика знаем твърде малко, но популярната легенда около тракиеца Орфей, ни дава информация за ранните обитатели на българските земи. През V-ти век от нашата ера, постепенно прииждат  славяните, които се заселват първоначално около река Дунав и които заедно с прабългарите , придошли от Волга, основават Българската държава, официално призната от византийския император Константин през 681 г. Езикът на прабългарите е бил изместен от славянския, което ни показва, че най - вероятно прабългарите не са били многочислени. Въпреки това, са заемали важни постове в организацията на държавата и тяхното влияние е било особено голямо и е оказало отражение върху бита и културата. Славянската маса, смесена с прабългарите и заварените трако-илирийски племена, постепенно образува единна народностна група. За обединяването на различните племена, допринася и приемането на християнската религия през 864 г., а малко по - късно и на славянската писменост. 

Намирам за много интересни проучванията на Петър Динеков (български литературен историк, критик и фолклорист, живял в периода 1910 - 1992 г.). В своята книга “Български фолклор”, той набелязва следните основни периоди в българския фолклор: 

1. Най - ранни прояви на български фолклор през VIII и IX в.

Според Петър Динеков, приемането на християнството през IX век помага за заличаването на различията между религиозните и езическите възгледи на славяните и прабългарите. Почти не остават следи от езика на прабългарите, както и от фолклора. Следователно е трудно да открием следи от поетическото изкуство на прабългарите тогава. За най - ранните прояви на фолклора на славяните, можем да съдим както по исторически данни, така и от запазените старинни черти в народните песни, легенди, пословици, баяния, обреди и т.н. Имаме преки указания за остатъци от славянската езическа митология. Ярък пример представя случая с името на славянската богиня "Лада". То се среща в някои припеви на народни песни (“Ой, Ладо, Ладо, момиче младо”; “Ой, Ладо, Ладо, богиньо”), в така нареченото “Ладино хоро”, обичая “Ладуване” и др.

2. Българския фолклор от X до първата половина на XIV в. 

От този период също нямаме записани фолклорни произведения. За съществуването на фолклор тогава, говорят, преди всичко, представителите на официалната църква. Църквата е повлияла изключително върху песенното творчество и неговите сюжети в този период. Петър Динеков споменава и за проникването на “шпилмани” (немски народни певци) в българските и сръбските земи през X и XII в. Това свидетелства за създаването на епически традиции и песни, свързани с историческите събития в този период.

3. Българския фолклор от втората половина на XVI до XVII в.

Този период обхваща турските нашествия на Балканския полуостров и първите векове на турското робство, до създаването на Хайдушкото (хайдитин - защитник на народа) движение. В този период нямаме стари записи на народни песни, но имаме по - късно записани песни, които възпяват този тежък период в живота на българите. Особено голям е броят на песните, посветени на турските насилия: отвличане на роби и робини, потурчвания, грабежи на малки деца, превръщането им в еничари и жестокостта над населението. Такива песни се творят до Освобождението на България (1878 г.). В този период в народното творчество се използват много митически образи, хиперболата играе огромна роля, използвала се е предимно за описването на физическата сила и героичните подвизи на българите в този тежък период.

4. Българския фолклор през XVIII - XIX в.

Фантастичните теми постепенно отстъпват на по - трезвото виждане за живота, което се проявява в хайдушките народни песни, които се появяват в периода на упадъка на турската мощ. Песните за хайдутите са най - ярък израз за съпротивата на народа и за вярата в бъдещето. Основна роля в тях играе хайдутинът-мъстител, борец за свобода, патриот - положителния герой на епохата. В тези песни се проявява цялата творческа мощ на народа. Хайдушкото движение започва още през XVII в., но то се развива главно през XVIII и първата половина на XIX в. 

5. Съвременен български фолклор през XX в.

Тук влизат фолклорните произведения, създадени по време на антифашистките борби на нашия народ и партизанското движение, по време на Втората световна война (1939-1945). В областта на фолклора се забелязва оживяване и откриваме нови песни, предания и пословици. Настъпват много изменения и изчезват цели жанрове, но въпреки това разпространението му продължава. Изчезват най - рано жанрове, които са свързани с отживели религиозни мирогледи, като например - митическите песни. Онези произведения, които имат живо отношение към жизнените обществени интереси на хората се запазват и развиват в новата обстановка.

Тук бих добавила и 6-та точка, която описва съвремието ни през XXI век:

6. Българския фолклор днес - през XXI в.

Фолклорът днес звучи различно и с привкус на XXI-ви век. Век, който е залят от изключително много и лесно достъпна информация, която неминуемо оказва влияние върху българския фолклор. Смятам, че тази непрестанна промяна е напълно естествен процес, точно както и Петър Динеков описва в книгата си. Във всеки един от тези периоди, които разгледахме фолклорът се е видоизменял непрекъснато, това е и причината да го заварим в доста по - различен вид и днес. Днешните младежи използват технологиите, смесват го с различни музикални стилове, модернизират го, поставят го на световната сцена, редом до популярните музикални стилове и това определено е повод за гордост. Всичко това засилва интереса към него и по този начин той няма как да бъде забравен, може единствено да бъде съхранен и обогатяван от всяко следващо поколение.